Възвишението е стръмно, скалисто и почти непристъпно от изток, юг и запад, откъдето стръмни скални венци го отделят от равнината. Крепостта е била най-достъпна от север по широка и полегата седловина.
От тази страна са изградени две крепостни стени, като във втората е вградена и цитадела, на най-високата точка от хълма. Цитаделата е с неправилна форма и затваря площта от 1 дка. Стените ѝ, както и на останалата част от крепостта, са градени от ломени камъни без спойка. В днешно време стените са почти напълно изличени, като останките ѝ се наблюдават под не много високи насипи. Първата и втората крепостни стени се намират от 5 м до 15 м една от друга, като най-много се сближават точно на билото на хребета, където крепостта е била най-уязвима. В южна посока от цитаделата се минава във вътрешен град, който е изграден изцяло върху скали. На тях ясно си личат следите от всичания, където са били фундирани основите на сградите. Такива следи се забелязват и на по-ниската тераса, разположена под вътрешния град. Тъй като от запад възвишението е стръмно, но не е обградено от отвесни скални венци, най-вероятно външната крепостна стена е продължавала и от тази страна. На терена се намират много парчета от груба битова керамика, фрески върху скалите и иманярски дупки.
При проучванията, правени от Иван Панайотов, ст.н.с. от Археологическия институт с музей, и Недялка Гиздова, директор на музея в Пазарджик, е открит многопластов обект, съществувал последователно в четири хронологически периода – ранножелязна (XI–VII в. пр. Хр.), късножелязна епоха (VI–I в. пр. Хр.), римска епоха и късноантична (I–IV в. сл. Хр.). Мегалитното светилище Алков камък е един от значимите скално-култови комплекси на етническата територия на племето беси. При проучванията са открити множество постройки и светилище с голям брой оброчни плочки на богинята Хера. Открити са и 25 бронзови игли, чието предназначение е в медицината, също и оловни медальони. Интерес представлява намерената тук бронзова статуетка на Херакъл. При проучванията в централния сектор е открита разнообразна керамика. Украската ѝ е от орнаменти на врязани триъгълници, квадрати, кръгове, свастики и други. Тя е датирана от ранната желязна епоха (1200–500 г. пр. Хр.). Среща се и керамика тип „Цепина“. Открити са фрагменти от битова и строителна керамика и фрагменти от питоси. През ранножелязната епоха на мястото е съществувало тракийско планинско светилище, част от което са керамични съдове: кантарос с две високи дръжки и канелирана украса, чаши аксос. Местното тракийско население продължава да почита това свещено място, тъй като тук са проучени култови огнища (есхари), които говорят за почит към пазителката на домашното огнище – богинята Хестия. През римската епоха върху площ от 80 кв. м на Алков камък е издигнато тракийско светилище на богинята Хера. Тук са открити мраморни оброчни плочи с изображението на Хера, оловни медальони с древногръцки надписи за посвещение, бронзови медицински инструменти, керамични лампи и керноси (светилници), сребърни накити, монети – римски републикански, на тракийския владетел Реметалк II (21–26 г.), на Константин Велики (306–337), на император Юлиан (360–363 г.), които са важно свидетелство за историята на светилището. То е функционирало през II–IV в. и е опожарено в периода 366–396 година, след приемане на християнството.
До самата крепост води много стар път, който плавно се изкачва от равнината, минава в подножието на Градището и постепенно стига до Алков камък. На някои места на пътя, върху скални масиви, личат издълбаните коловози от древните каруци, които са минавали хиляди години по този път.
