Параклисът „Свети Илия“ се намира в лесопарк „Клептуза“. Възстановен е на 21 ноември 2000 г. като дървено параклисче.
Параклисът „Свети Илия“ се намира в лесопарк „Клептуза“. Възстановен е на 21 ноември 2000 г. като дървено параклисче. Идеята за построяването на сегашния параклис е от 2003 г., когато миряни от кв. „Чепино“ и туристи от ТД „Острец“ започват да събират и да изкачват материали. През 2006 г. сградата на параклиса е завършена и на 20 юли се прави курбан, но все още липсват олтар и стенописи. Изграждането, трудът и материалите са осигурени чрез дарения, а параклисът е изографисан от художника Заварин Веселинов.
Храмът се намира в близост до старото оброчище „Св. Илия“, което от своя страна е разположено върху могилообразно възвишение. В резултат на започнатото през 2002 г. археологическо проучване е установено, че оброчището се намира върху обект с култово предназначение от желязната епоха – светилище. Най-вероятно това култово място е започнало да се почита от тракийското население (племето беси) още от VII–IV в. пр. Хр. (края на ранножелязната и през късножелязната епоха). Целият обект обхваща площ от един декар. Мястото, в което са се извършвали основните култови действия, е оградено с каменна стена с ширина между 2 и 2,5 м. Подобно ограждане на култови места е откривано в светилищата при селата Бабяк, Црънча и Левуново.
Открито е голямо количество фрагментирана керамика от типа „Цепина“, която е характерна само за този район. В научната литература се смята, че съдовете са били ритуално счупвани или пробивани преди полагането им – вид „ритуално умъртвяване“. На проучвания обект няма следи от по-късна човешка дейност дори от времето на римската епоха и Средновековието.
Тукашното светилище намира аналогии с недалечното укрепено светилище на връх Острец. Вероятно двете светилища са кореспондирали енергийно; дори местните хора вярват, че енергията идва от „Свети Спас“ под Острец и се приема от „Свети Илия“ край Клептуза. Самото именуване на древното светилище от християните като „Свети Илия“ показва значимостта, която то е имало в древността, и че вероятно е било посветено на небесното божество – повелител на светкавиците, гръмотевиците, дъжда и росата.
Ако се придаде езотеричен характер на разсъжденията, това може да се свърже с идеята за Възнесението, присъстваща в житието на самия светец. Енергията на това светилище, след пречистване във водата, е служела за духовното издигане на човека и влизането му в общност с Бога. В случая издигането е било възвратно – отново към Небето (т.е. към връх Острец). Трябва да се отбележи, че духовните центрове, именувани „Свети Илия“ край Велинград, са два – над Клептуза и на Елин връх, като на второто място е имало манастир „Свети Илия“, разорен през 1666 г.
До параклис „Свети Илия“ може да се отиде, тръгвайки от горното езерото на Клептуза по пътека и стълби, изкачващи се над езерото, и водещи до мястото за около 15 минути.
