Вода по маршрута има на няколко места. В местността Гергевана и местността Никульова черква.
Този маршрут ни отвежда към ниските части на рида Алабак, северозападно от Велинград, като ни изкачва до 1000 м.н.в с най-висока точка при реновирания заслон “Здравец” в местността Булин чаир.
Стартирайки от “Чашата” на централния площад “Николай Гяуров” в центъра на Велинград, маршрутът поема на запад по пешеходната алея за няколко стотин метра. Следва завой надясно (на север) по ул. “Тошо Стайков”, която започва да се изкачва до подстъпите към горските масиви над града. Преди хотел “Енира” завой надясно и стръмно изкачване, което ни довежда до началото на гората, където напускаме асфалтовите пътища.
Оттук започваме да следваме колоездачен сегмент, маркиран със сини триъгълници и номер №210. Маршрутът, изкачвайки се, следва добре оформена пътека тип “сингъл трак” с лесна към средна техническа трудност. Има няколко участъка с корени и камъни, които биха затруднили начинаещите колоездачи. След около 10 минути се озоваваме на поляните в местността Гергевана, под параклиса “Св. Георги”. От тук се открива гледка към най-високите части на Алабак и върховете Арапчал, Ушите, Бялата скала, Печенек, Елин връх. Малко преди поляните, маршрутът преминава покрай заслон с течаща, питейна вода. След излизането на поляните, маршрутът прави ляв завой и следва контура на гората, като пътеката продължава да е “сингъл трак”с редуващи се спускания и изкачвания. 10 мин по-късно сме в горната част на поляните, където има заслон за отдих и гледка в обратната посока към Чепинското корито и високите била на родопските дялове Баташка планина и Къркария, както и към емблематичния за рида Алабак – връх Милеви скали.
Маркировката с №210 продължава нагоре вляво от широкия коларски път, и макар пътят и пътеката да водят до едно и също място, препоръчваме пътеката, като по-интересна, но и малко по-трудна технически. Продължавайки нагоре, скоро се озоваваме в близост до параклиса “Св. Никола”, а местността е известна като Никульова черква. Има заслон и течаща питейна вода за отмора. За да достигнем параклиса, трябва да направим леко отклонение вляво от маршрута. Продължавайки изкачването, на следващото Y-образно кръстовище следваме маркировката с №210 и поемаме по десния път. До най-високата точка в местността Булин чаир ни остават около 20 минути с нормално темпо, а коларският път на няколко пъти пресича далекопроводна просека, от която се отварят моментни гледки към склоновете на Алабак.
Заслон “Здравец” бе успешно реновиран през 2025 година от екипа на сдружение “Алабак” и предоставя чудесни условия за почивка след края на изкачването. Имайте предвид, че на това място няма течаща вода и последната такава е при параклис “Св. Никола”. От заслона на юг маршрутът следва сегмент, маркиран с червени триъгълници №201. В първата си част пътеката е стръмна и трябва да се кара с повишено внимание и в зависимост от условията на терена е възможно кратко избутване с цел безопасно преминаване. В по-долната си част сегмент №201 е по-лесен за каране, доставайки необходимото удоволствие и на по-неопитните колоездачи. В последната част преди излизането на пътеката от гората в района на “Белодробната болница” е важно да се кара с повишено внимание, тъй като пътеката е често посещавана от пешеходни туристи, бегачи и по-възрастни хора за разходка. След като стъпи на асфалт, се следва поречието на р. Луковица и поредица от хотелски комплекси ни отвеждат до парк “Вельова баня”, а от там и до централната част на града.